Основното правило в този аспект е, че колкото по-малко е детето, толкова по-меки и гъвкави е за предпочитане да бъдат обувките. При купуването на обувки за вашето дете не забравяйте да проверите стъпалата за гъвкавост.
Въпросът коя подметка е по-добра – от гума или кожа, също е свързан с гъвкавостта. Гумените подметки са по-дебели и по-твърди от кожените, които пък осигуряват по-голяма устойчивост. Избягвайте обувки, които се огъват трудно за бебето. Ако стъпалото е трудно да се огъва, то за детския крак, ще бъде още по-трудно. Когато стъпалата се огъват трудно, детето лесно може да се препъне при ходене – може да падне и да се нарани.
Стиснете ходилото като малка лодка между палеца и пръстите. Ако то изглежда меко на пипане, това е добре. В противен случай, детето с твърди обувки винаги ще има риск да се преобърне.
Дори и първия чифт обувки на бебето трябва да е свободно на петата. Разбира се, ако са леко хлабави в задната част, се подпомага правилното развитие на крака и се предотвратява опасността от плоско стъпало.
В горната част (точно под връзките) и отстрани обувката трябва лесно да се свива не само в областта на подметката, но и в свивката отгоре, когато бебето прави стъпка. В противен случай, бебешкия крак не може да се изкриви свободно във вътрешността на обувката по време на ходене.
Най-добрите от всички обувки, изработени от естествени материали, са тези от кожа или плат. Това дава възможност на детския крак да “диша” и не разрешава потене. Ето защо синтетичните материи не са подходящи за детски обувки.
Когато бебето пробва обувки в магазина, опитайте се да почувствате къде се намират върховете на пръстите му. Разстоянието между палеца и върха на обувката трябва да е около 1.5 cм. Ако обувката е ниска, кожата на горната част на обувката е опъната, а между езика и крака на детето трябва да се побира малко парче тъкан.